VIER PFOTEN App nun für Iphone/Ipad und Android erhältlich


VIER PFOTEN App Download für
AndroidAndroid

IphoneIphone

Д-р Марина Иванова в интервю за Агенция Фокус: Изоставянето на животни се третира като нехуманно отношение

2019-04-30

© FOUR PAWS

Д-р Марина Иванова, директор на Фондация „Четири лапи“, даде интервю за Агенция „Фокус“ относно безстопанствените кучета. Можете да видите цялото интервю по-долу.

 

 

Фокус: Д-р Иванова, все по-често се чуват оплаквания от граждани от цялата страна за безстопанствени кучета, това означава ли че броят им се увеличава?

Д-р Марина Иванова: За момента не мисля, че е излязла официална статистика към края на миналата година какъв е броят на животните. Всяка година е задължение на Българска агенция по безопасност на храните да се изготвя един доклад, който се изпраща на министъра на земеделието, храните и горите. В него се посочва какъв е броят на безстопанствените животни и какво правят съответните общини във връзка с разпоредбите на Защита на животните, така че да се стигне до овладяване на популацията. За последните няколко години всички тези официални доклади на Българската агенция по безопасност на храните показваха трайна тенденция към намаляване на броя на безстопанствените животни в страната. Също така, и трайна тенденция на увеличаване на броя на осиновените кучета от приюти, което говори за това, че в общините, в които се спазват разпоредбите в Закона за защита на животните, има отчетени добри резултати и там може да се очаква скоро овладяване на популацията. Това, че има повече сигнали е може би от една страна свързано с факта, че хората са по-запознати с изискванията на закона и какво трябва да се предприеме от тяхна страна. Поне по мое впечатление, последните случаи, за които ставаше на въпрос, са от ухапване на хора от кучета, но се касаеше за домашни животни, които са оставени безконтролно от собствениците си, което отново е свързано с контролните функции на общините, които те трябва да упражняват над собствениците на домашни любимци.

 

Фокус: Какви мерки се предприемат за да намалеят бездомните кучета? И какъв е ефектът?

Д-р Марина Иванова: Мерките са разписани съвсем ясно в Закона за защита на животните. При последните промени в този закон беше въведено понятието „Национална програма“, която следва да разпише мерките на национално ниво, които трябва да се изпълняват, така че да няма общини, в които да се работи, а в други да не се, или да се работи на парче, което няма да доведе до дълготрайно намаляване на популацията, а да се разпишат задължения, които да се изпълняват от всяка една община и така да се реши проблемът на територията на цялата страна. Всъщност, мерките, които са разписани, са насочени в две основни направления. От една страна, повишаване на информираността на собствениците на домашни любимци с цел те да станат по-отговорни стопани и да се грижат по-добре за домашните си любимци, както и да се намали изоставянето на животни, което за съжаление все още много често се среща. От друга страна, животните, които са вече на улицата, следва да бъдат кастрирани, ваксинирани срещу бяс и обезпаразитени срещу вътрешни и външни паразити, така че да се осигури здравословна среда и да бъдат върнати на мястото, където живеят, за да предпазват навлизането на нови животни в тези територии. За съжаление, Националната програма доста закъсня. Като текст много време беше обсъждана в работна група към Министерство на земеделието на храните и горите и някак, съвсем изненадващо, преди около месец, беше изпратено съобщение до медиите, че е приета от Министерски съвет и е одобрена. Излезе и в „Държавен вестник“. Да, наистина поднормативен акт е и може би е спорен въпросът до колко има нужда от обществено обсъждане на тези текстове, но в този си вид, програмата е доста обща и леко повърхностна, затова не знам до каква степен ще може да се изпълнява от общините. Следва сега всяка една община да се адаптира към програмата за овладяване на популацията на безстопанствените животни, съобразно с мерките заложени в Националната програма. Надявам се общините много съвестно да подходят към този въпрос и да работят съвместно с неправителствените организации, които са на тяхната територия, така че заедно да осигурят мерки, които да доведат до трайно намаляване.

 

Фокус: Както Вие споменахте, много от кучетата на улицата са изоставени от своите стопани, много хора споделят в социалните мрежи за забелязани бусове, които оставят кучета на пътя. Как може да се спре това? И какво наказание грози извършителите на подобно деяние?

Д-р Марина Иванова: Изоставянето на животни се третира като нехуманно отношение към тях. От една страна, контролът по целия Закон за защита на животните е възложен на Българска агенция по безопасност на храните, която трябва да следи за хуманното отношение към животните, но от друга - общините също имат задължение, защото е в техните правомощия да санкционират собственици на домашни любимци, които ги изоставят на улицата. Транспортът на животни с бусове и организираното им изоставяне, или така наречения „кучешки туризъм“, е нещо много често срещано, свързано с годините на избори. Когато от общини, съседни една на друга, се прехвърлят едни животни, от което разбира се, няма абсолютно никакъв смисъл, защото това не води до трайни резултати, а всъщност, се появяват едни животни, които се чувстват загубени и които не знаят как да се ориентират в новата ситуация, тогава започват гражданите да се оплакват и кметовете не знаят как да реагират и какви мерки да предприемат. Когато някой стане свидетел на такова деяние, най-доброто, което може да направи, е да запише регистрационния номер на автомобила. В момента почти всеки разполага със смартфон и може да направи няколко снимки и да подаде сигнал на полицията, за да бъде издирен човекът, който стои зад такова организирано деяние и да бъде санкциониран. А санкцията зависи от това дали е частно лице, или е юридическо. Глобите за нехуманно отношение могат да са в зависимост и от това дали има повторяемост на действието, или се случва за първи път. Глобите варират и могат да достигнат до 200 лв. и дори до четирицифрена сума в зависимост от констатираните нарушения. Възниква и въпросът дали тези животни са идентифицирани и как се транспортират. Просто ако контролните органи, в лицето на Българска агенция по безопасност на храните и общините, започнат да изпълняват своите дейности, това ще доведе до рязко намаляване на такива случаи.

 

Фокус: В Перник гражданите се оплакаха, че е имало много натровени кучета и то в двора на училище, защо според Вас се е стигнало до тази ситуация и кой носи отговорност за това?

Д-р Марина Иванова: Отравянето на животни е неразбираемо и много опасно деяние, което е и криминално, защото разхвърлянето на отровни вещества, може да доведе и до отравяне и на хора, не само на животни. Представете си, след като има разхвърляни примамки, които са достатъчно силни, за да отровят куче, тогава за едно дете колко опасна може да бъде една такава примамка. За съжаление, в общини, в които няма адекватна и постоянна политика за овладяване на популацията на безстопанствени животни, много често се срещат хора, които решават по собствена инициатива да се справят със ситуацията и да разхвърлят отровни примамки. Те обаче, не водят до намаляване на популацията и до някакъв резултат при положение, че това е наказуемо и трябва да бъде разследвано, както от органите на реда, така и от съответната община.

 

Фокус: Това не е ли знак, че хората не вярват на институциите, че могат да се справят с проблема и затова взимат нещата в свои ръце, като тровят кучетата с отрова или стрелят по тях с оръжия?

Д-р Марина Иванова: Това по-скоро е знак, че хората не са запознати със задълженията на общината от една страна и от друга, че не мислят и за последиците, извършвайки такива криминални деяния. Това се случва основно в общини, които не показват трайни резултати. Но това хората да поемат такава инициатива, вместо да насочат своята енергия и усилия да работят, съвместно с общината или да предложат действия в спазването на Закона за защита на животните, ще е много по-ефективно, отколкото да се опитват с такива примитивни средства да решат проблема. Това няма да доведе до решение. Животните на улицата са просто една последица от безотговорно отношение на нас хората. Те не са се появили там ей така от само себе си. В повечето случаи безстопанственото животно е било домашно.

 

Фокус: Какво е наказанието за човек, който е натровил куче?

Д-р Марина Иванова: Това е криминално деяние. Причиняването на смърт на животно, съгласно чл. 325 от Наказателния кодекс е криминално деяние, така че един човек трябва да бъде изправен пред съда и да бъде осъден. Каква ще бъде присъдата, ще реши съответният съдя в зависимост от тежестта на деянието. Но за такъв човек, не става въпрос само за административна глоба, това е престъпно деяние.

 

Фокус: Преди време в някои общини бяха наложили да има глоба за всеки, който бъде засечен от инспекторите по обществения ред и сигурността, че храни бездомни кучета и котки. Глобата обаче, в повечето случаи отпада в съда. Коректно ли е това като превантивна мярка и има ли смисъл от нея?

Д-р Марина Иванова: Няма абсолютно никакъв смисъл от нея, защото научно е доказано, че основният източник на храна за безстопанствените животни са битовите отпадъци. Тоест, в общини, в които има редовност на сметосъбирането и на извозването там, където са поставени контейнери за събиране на смет, които се затварят, източникът за храна на безстопанствените животни ще е доста по-ограничен. Храненето на животни е наистина, както воля, така и признак на състрадателност. Някак си няма смисъл да наказваме хората, за това, че те изпитват състрадание към животните, които живеят на улицата. По никакъв начин наказването на тези хора за това, че изпитват жалост към животните, няма да помогне на самите животни, нито пък ще ограничи популацията им.

 

Фокус: Наскоро бяха заловени край Самоков организатори на незаконни кучешки боеве, но след това всички задържани бяха пуснати без повдигнати обвинения, защо според Вас им се разминава наказанието и имат ли някаква закрила от страна на полицията?

Д-р Марина Иванова: Не мога да кажа каква е конкретната причина. Това, че те са заловени, разпитани и че са събрани техните показания, е нормално, както и в момента да тече досъдебно производство. След като приключи досъдебното производство, съответно органите ще преценят дали тези хора трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност. Поне аз не знам за всички тези заподозрени дали са освободени, или към част от тях се произвеждат следствени дейности. За съжаление, такива случаи не са единични. Боевете с животни са инкриминирани от много време. Разчитаме, че ще се спазват процедурите и ще се наложат съответните санкции.

 

Фокус: Колко сигнала за незаконни боеве на кучета сте получавали от началото на годината?

Д-р Марина Иванова: Не мога да кажа, че са много. Това са по-скоро непотвърдени и не много ясни сигнали, защото в повечето случаи тези неща се случват в едни тайни общества, до които не се допускат хора от външното обкръжение. В повечето случаи се организират на тайни места сред хора, които се занимават с това от години наред и случаен човек трудно може да попадне на едно такова място. Хубаво е, че все повече се обръща внимание на това и се говори по тази тема, за което сме благодарни на Вас медиите, които споделяте тази информация. Така хората стават по-информирани и когато попадне някой случаен човек, той не се притеснява да подаде сигнал в полицията.

 

Фокус: А какво се случва с конфискуваните след намесата на полицията кучетата, ранени от боевете или с тези, които след боевете са негодни за следваща битка?

Д-р Марина Иванова: Те се настаняват в общински приюти и в клиники, където могат да бъдат лекувани, за да се подобри тяхното състояние. Кучетата са доказателство по самото разследване и по делото, именно затова те остават в приюти, докато не приключи следствието. Ако си спомняте, преди известно време, може би преди 2 години, имаше едни такива животни, които бяха намерени и които са били използвани за боеве. Те бяха конфискувани в Пловдив и все още се намират на територията на приюта на общината.

 

Фокус: В повечето случаи конфискуваните кучета успяват ли да се възстановят?

Д-р Марина Иванова: До известна степен зависи от възрастта на едно животно и от физическото му състояние. Все пак, такива животни трябва да се отглеждат с внимание и да получават по-дълъг процес на социализация от гледна точка на това, че те са били принудени да извършват такива дейности, които са несвойствени за самия вид. Кучетата са социални животни и се чувстват добре, когато има ясна йерархия в социалната група, в която живеят. Някак си, пак отново ние хората сме виновни за това, че ги принуждаваме да извършват деяния, които не са свойствени за тях.

 

Фокус: Д-р Иванова, няма как да не Ви попитам и какви са условията на приютите у нас?

Д-р Марина Иванова: Това е един много добър въпрос, защото тук няма разбирането, че приютът трябва да е място, което да осигурява добра социализация на животните и възможност за тяхното осиновяване. Някак си, в повечето общини на приюта се гледа като на място за постоянно настаняване на едни кучета. Често липсва и сграда и място, където те могат да се скрият при лоши атмосферни условия. Много сме далеч от състоянието на приютите от западните държави. Трябва да се наблегне на това да има повече посещения в клиниките, които имат ясна политика за осиновяване на животни и да се види начинът им на обгрижване. Тук се счита за достатъчно просто тези животни да се приберат и да им се дава храна всеки ден, без да се обръща внимание на социализацията им и на това, че те трябва да се научат да живеят с бъдещите си стопани и да им се увеличи шансът да бъдат в нормална среда.

 

Фокус: В тази връзка, увеличава ли се броят на осиновените кучета с годините?

Д-р Марина Иванова: Съгласно официалните доклади на Българската агенция по безопасност на храните има увеличен брой на животните, осиновени от приюти в по-големите градове в страната. По мои лични наблюдения, през последните години се забелязват още повече безпородни домашни любимци в парковете, които са разхождани от своите стопани. Това всъщност много ме радва, защото е много по-добре човек да осинови куче от приют, отколкото да си купи някакво животно от зоомагазин или онлайн платформа. Зад развъждането на тези животни стоят бизнес интереси и много често се пренебрегва благосъстоянието и здравословното им състояние. Много често се касае и за близкородствено развъждане, което означава, че едно животно или ще има проблеми със здравето си, или няма да може психологически да е добре и да се социализира напълно. Докато домашният любимец, който е осиновен от приют, е уникален и той ще прилича единствено и само на себе си. Именно затова мога само да призова хората да осиновяват все повече и повече животни, които не са породисти, за да имат един благодарен и много уникален домашен любимец.

 

Статията в сайта на Агенция Фокус можете да видите ТУК.


печат