Помощ при бедствия - Индия 2007:
Помощ от ЧЕТИРИ ЛАПИ за Ванаспати
Веднъж на всеки няколко дни екипът на ЧЕТИРИ ЛАПИ във Ванаспати (Vanaspatti) пътува до най-близкия град, за да ни изпрати новини и снимки. Следете прогреса на тяхната работа в уеб дневникът!
Вторник, 18 септември, 2007 г.
Соня, екип „Комуникация и доклади“, централа ЧЕТИРИ ЛАПИ
Добри новини! Нашият фотограф Михай е отново сред нас. Липсваше ни неговото присъствие, както и чудесните му снимки, които от сега нататък отново ще бъдат представени в уеб сайта на ЧЕТИРИ ЛАПИ. Толкова се радваме!
 Вчера имахме лош късмет, но краят бе щастлив: вечерта нашето превозно средство спря насред пътя. Изведнъж бяхме заобиколени от 50-тина индийци, които крещяха срещу нас – някои дори се опитаха да счупят прозорците на автомобила. Ние обаче имахме нашия ангел-пазител Алок (програмния мениджър на Нав Джагрити), който се опита да преговаря на хинди.
Така и не разбрахме каква бе причината за тази агресия – и успяхме да продължим пътуването едва след около половин час. Ситуацията бе опасна именно поради факта, че не се разбра за какво става въпрос.
 Сега обаче щастливо се прибрахме в нашия „дом” във Ванаспати. Тук ни очакваше поредната изненада – този път много приятна: ветеринарят Мунна тича към нас, махайки възбудено. Сигнализира ни да го последваме. Вече е 10 часа вечерта и всички ние се чудим какво може да бъде толкова вълнуващо по това време. Следваме го с две фенерчета – естествено, няма електричество.
 Анка и аз вземаме по едно фенерче и осветяваме единствената стая в колибата. Видяното от нас не е за вярване: крава дава живот на теле – и то през очите ни! Едновременно е вълнуващо и прекрасно да се сподели този момент. Скоро след като телето идва на бял свят, майката го почиства с гигантският си език. След това кравата-майка ни дава съвсем ясно да разберем, че вече трябва да си ходим. Чудото е станало и вече не сме желани на това място. Подчиняваме се на по-висшата сила. Независимо от това днес ще се върнем и ще посетим новороденото. Искаме да видим как вървят нещата – и може би ще му дадем име! Но дали ще постигнем съгласие?
 От пристигането ни в Индия самите ние се сдобихме с доста домашни любимци, и всички те си имат имена! Ето например жабата Джими. През деня се крие в тънки пукнатини по пода, но точно навреме по залез слънце започва да подскача нагоре-надолу из цялата „всекидневна”. Поздравяваме го като приятел, но Джими очевидно не схваща и продължава да ни игнорира. На първо място трягбва да внимаваме да не го настъпим, тъй като Джими притежава брилянтна маскировка – мени външността си според най-малките промени в оцветяването на пода.
Следва светулката Джени. Великолепно произведение на природата! Влюбила се е в моята колежка Кармен и не се отделя от леглото й. През повечето време свети над главата на Кармен върху мрежата против комари и я наблюдава как спи. Джени обича да наблюдава и създава отпускаща атмосфера. На този фон жабата Джими изглежда много по-жива.
Днес една котка започна да се навърта около нашето жилище. Сигурна съм, че ще получи име. Това ще бъде достатъчно за известно време – в противен случай ще започнем да бъркаме имената на домашните ни любимци…
 Събранието със селяните на Ванаспати започва. След като разпределението на храните е завършило, можем да се захванем със строежа на обори. Днес ще информираме местните за точните процедури и ще приемем въпросите им.
Вече сме приятели както с хората, така и с животните. Дори научихме някои фрази на хинди и смело се опитваме да общуваме. Още едно чудо – получава се! Тук получаваме удоволетворение от всяка малка стъпка и се учим да оценяваме дребните неща в живота.
|
|
