Месото е унищожител номер едно на климата
Ние консумираме значително повече месо и колбаси отколкото е приемливо от хранителна гледна точка. Това не само вреди на нашето здраве, но и на безброй животни; животновъдството, освен това, допринася за най-мащабното въздействие върху климата, причинено от човека.
 Въпреки нарастналата обществена дискусия около промените в климата и мерките срещу това, въпроси като консумацията на животински продукти (напр. месо, мляко и яйца) обикновено остава пренебрегнат. Малко са хората, които подозират, че месото е най-големият унищожител на климата.
Международната дилема
На конференцията по климатичните въпроси в Копенхаген, стартираща на 7-ми декември 2009, избрани представители от множество нации ще обсъждат коя стратегия да се приеме, за да се противодейства на климатичните промени. До момента общественият дебат е доминиран основно от загрижеността за трафика и нуждата на хората от топлинна енергия и електричество. Тези фактори обаче влияят на климата в значително по-малка степен отколкото нашата диета.
За да се вземат достатъчно ефективни мерки срещу глобалното затопляне, в частност концентрацията на превозни средства и енергийната индустрия, е необходимо да се направи мащабно инвестиране в нови технологии и структури. Експерти вече алармираха за безмилостните спорове на отделни нации върху разпределението на средствата. Нито една държава не е готова да поеме по-големи разходи за борбата с климатичните промени, защото тези капиталовложения биха ограничили подпомагането на икономическия растеж. Развиващите се страни твърдят, че, за разлика от богатите нации, те изпитват липсата на нужните пари за мерки срещу глобалното затопляне. Богатите държави обаче възразяват с аргумента, че развиващите се страни нанасят най-голяма вреда на климата и именно те трябва да допринесат за изпълнението на екологичната стратегия. Разминаващите се позиции показват, че първоначално планираното споразумение за международно сътрудничество остава непостижимо.
Разбира се, правилно е да се замислим за ефектите от нашата дейност във всеки един аспект от живота ни. Изключително недалновидно е обаче да пренебрегваме точно най-ефективното средство срещу климатичните промени: консумацията ни на месо от една страна е причината за голяма част от вредните газови емисии, но от друга страна можем да противодействаме на глобалното затопляне без нуждата от вложения в скъпи технологии като просто я намалим.
Маркиране на качеството и спестяване на неблагонадеждни субсидии
 Една политически ефективна мярка срещу глобалните климатични промени би довела и до огромни спестявания: в момента цената на животински продукти като месо и мляко се обезпечава изключително от пари от данъци. Животновъдите получават минимална цена за стоката си, която не може да бъде реализирана на свободния пазар. Следователно всеки произведен литър прясно мляко ни струва пари от данъци – дори и да не го купуваме.
Заради липсата на систематични и ясни маркировки и контрол на качеството, евтините продукти с ниско качество пряко се конкурират ценово с висококачествени продукти. Ако една разбираема и задължителна маркировка бъде въведена за продуктите от висок клас и не се влагат средства в рекламирането на продукти като месо и мляко, парите от националния бюджет може да се насочат към по-разумни цели. В нашата част на света, консумацията на месо, мляко и яйца е необосновано висока. Една правителствена подкрепа за увеличаването дори на употребата на тези продукти е следователно не само безсмислена, но и вредна за нашето здраве и икономиката, защото по този начин икономиката става зависима от държавните пари.
По-доброто отглеждане на животните при производството на продукти трябва да бъде изрично отбелязано, така че потребителите да могат да разпознаят различното качество по време на закупуването. В противен случай, има много малка вероятност потребителят да идентифицира качествената стока. Следователно, фермерите ще могат да реализират – със или без държавни субсидии – една по-благоприятна цена за висококачествените животински продукти. Тъй като доброто отглеждане на животни изисква много труд, това би създало условия за разкриване на допълнителни работни места в селското стопанство.
Животинските продукти, които и без това биват консумирани в огромни количества, биха станали по този начин по-скъпи, но и по-качествени. Ако правителсвените субсидии, които изопачават ценовата конкуренция между производителите, започнат да намаляват, тогава ценовата привлекателност на плодовете и зеленчуците отново ще нарастне и евентуално ще доведе до по-здравословен начин на живот. По-здравите хора облекчават и застрахователните компании. По-малкият брой болни биха получавали значително по-качествени медицински услуги за една и съща цена.
С всички тези мерки бихме могли не само да спрем климатичните промени, намалим разходите си и създадем нови работни места, но и да спасим погубването на множество животни без да зачитаме техните нужди и чувства.
Фактите
 Организацията по храните и земеделието към ООН (FAO) публикува през ноември 2006 резултати от проучване върху най-важните фактори при образуването на парникови газове вследствие на човешка намеса. Този документ е официална справка за всички последвали проучвания от тогава насам. То посочва нарастващия брой животни като най-значимия фактор, свързан с вредните газови емисии, изпреварвайки фактори като интензивния трафик.
FAO включва в доклада си емисии от парникови газове като въглероден диоксид, метан и азотни газове, причинени от отглеждането на животни и култивирането на фураж, но също така емисии вследствие на умишлено опожаряване на пасища. FAO обаче пренебрегва потенциала на горите, унищожавани при производството на месо, за стабилизиране на климата. Около 70% от площта на обезлесените дъждовни гори се използва за пасища и продукция на фуражни храни. От 30% до 50% от световната зърнена реколта и 80% от реколтата от соя се използват за отглеждането на животни.
След проучването на FAO, WorldWatch Institute също публикува доклад през ноември 2009, за да посочи факторите, пренебрегнати от FAO. Според WorldWatch Institute засилената животинска продукция е виновна за 51% от климатичните промени, причинени от човека.
Проучване на Холандската Агенция за оценка на околната среда (PBL), публикувано през февруари 2009 и разглеждащо проблема не само от страна на вредните газови емисии, заключава, че климатичните промени ще ни струват четиридесет милиарда долара (40,000,000,000,000) до 2050 година. До 80% от тази стойност (32 милиарда долара) изобщо няма да съществува, ако ние намалим консумацията на месо, мляко и яйца. Ето един пример, който илюстрира какво означава тази астрономическа сума: построяването на над 200 милиона еднофамилни къщи, всяка от които на стойност 150,000 долара или по една нова къща за всички хора в Европа, Русия, Австралия и Канада взети заедно!
Намаляването на консумацията на месо е най-ефективният начин да спасим планетата!
|
|
