VIER PFOTEN App nun für Iphone/Ipad und Android erhältlich


VIER PFOTEN App Download für
AndroidAndroid

IphoneIphone

“Чети внимателно етикета!”- Как ще се отрази новият европейски Регламент за етикетиране върху хранителните продукти с животински произход?

2020-04-10

© Fotolia | Monkey Business

Знаем ли от къде наистина идва храната ни? Какви са предимства и недостатъци за продуктите с животински произход след приемането на промени по информацията, присъстваща на етикетите?

 

На 1 април влезе в сила нов европейски Регламент, изискващ допълнителни данни за произхода на основните съставки на даден продукт, също да присъстват на етикетите. Регламентът въвежда нови задължителни елементи при етикетирането, които ще съдържат допълнителна на сегашната информация и ще са от полза за потребителите 

 

Задължително става посочването на страната или мястото на произход на основната съставка и/или суровина на даден хранителен продукт, освен досегашното изискване за посочване на произхода на готовия продукт. Когато мястото на производство на продукта не съответства с мястото на произход на основната му съставка, ще се посочват и двете или ще се отбелязва, че са различни 

 

За ЧЕТИРИ ЛАПИ този „Регламент за изпълнение“ е стъпка в правилната посока за предоставяне на възможност на потребителите за взимане на информирано решение. От гледна точка на хуманното отношение към животните и защитата на потребителите обаче, той все още е недостатъчен. За да се осигури по-добра информираност при покупката на продукти от животински произход, е необходимо върху етикета да бъде включена и информация за начина на отглеждане на животните.  

 

Посочването на произхода на основната съставка е стъпка към осведомен избор, но не информира потребителите за начина на отглеждане на животните! 



© FOUR PAWS | Hristo Vladev

Каква информация ще трябва да съдържат етикетите, съгласно новия Регламент? 

Ако основната съставка на продукта е от страна, различна, от тази, в която е произведен продуктът, върху етикета вече ще трябва да пише дали произходът на съставките е от или извън Европейския съюз и/или от коя страна или регион идва основната съставка.

 

Това ще даде възможност на потребителите да разберат дали в храната, която купуват, има продукти от местни ферми или не. Например, ако едно сирене или едно кисело мляко се продава с надпис „Произведено в България“ и млякото е внесено, например от Румъния, това ще трябва това да се посочи.

 

Тази информация за съжаление не е достатъчна, за да се информираме как са отгледани животните. Регламентът засега не задължава изричното посочване на метод на отглеждане на животните, от които идва суровината.

 

В момента дори на територията на отделните държави в ЕС или региони извън него, начините на отглеждане могат да варират значително. Потребителите няма как да разберат със сигурност, дали избраният от тях продукт е произведен от животни, отглеждани в условия, отговарящи на естествените им нужди, или не.

   

Според ЧЕТИРИ ЛАПИ е необходима още по-голяма прозрачност и повече информация за потребителите. Етикетирането трябва да включва стандартите и произхода на отглежданите животни по начина, по който  например са етикетирани яйцата в Европейския съюз.  

 

Яйцата в търговската мрежа са разделени на няколко вида - „яйца от биологично отглеждани кокошки” (0),  „яйца от свободно отглеждани кокошки“ (1), „яйца от подово отглеждани кокошки“ (2) и „яйца от кокошки, отглеждани в клетки“ (3). Върху етикета на яйцата типовете системи са обозначени задължително с цифрите 0, 1, 2 или 3.

 



© FOUR PAWS | Hristo Vladev

Цифрата нула върху кутията с яйца означава „биологично отглеждане“. При този метод на отглеждане на закрито на един квадратен метър могат да бъдат настанени до шест кокошки. Достъпното пространство на открито за всяка кокошка трябва да бъде не по-малко от четири квадратни метра. Във всеки кокошарник могат да се отглеждат не повече от 3000 кокошки носачки. Фуражът трябва да бъде био сертифициран, а фермерите разполагат с определен период за преминаване от стандартно към биологично отглеждане.

 

Цифрата едно означава „свободно отглеждане“. Всяка кокошка трябва да има достъп до открито пространство. Кокошките са свободни да излизат на открито през деня и имат поилки, гнезда, кацалки без остри ръбове и други. Максималната гъстота на отглежданите кокошки в помещенията е девет кокошки на един квадратен метър използваема площ.

 

Цифрата две означава „подово отглеждане“. При този тип отглеждане в големи халета също могат да живеят до девет кокошки на един квадратен метър. На практика животните не са в клетки, но и не разполагат с пространство на открито и се отглеждат в изкуствена среда без достъп до естествена среда.

 

Цифрата три означава „клетъчно отглеждане“. При този тип отглеждане кокошките живеят в „обогатени“ клетки с минимално пространство от 750 cm² на кокошка. Обогатяването означава, че в клетката трябва да има гнезда, постеля, кацалки и драскалки. Това пространство силно ограничава движението на животните. Този начин на отглеждане е силно нехуманен и в разрез с естествените нужди на животните. Много потребители вече знаят това и чрез обозначенията имат възможност да изберат яйца от кокошки, отглеждани по по-хуманен начин. 

 



© FOUR PAWS | Hristo Vladev

За да се постигне максимална информираност на потребителите, методът на отглеждане на животните, трябва също да намери своето място като обозначение на етикетите на храните. От екипа на ЧЕТИРИ ЛАПИ призоваваме подобно ясно регламентирано етикетиране, както при видовете яйца, да стане факт за всички животински продукти.

 

Етикетирането на животинските продукти трябва да се базира на ясни показатели, които да определят и минимални критерии за хуманно отношение към животните. Съществуващите в някои европейски страни доброволни сертификати за хуманно отношение към животните могат да послужат за пример за създаването на задължително обозначаване върху етикетите и на условията, в които се отглеждат животните.


печат