Осиновяването на куче или котка е вълнуващо преживяване – ново начало, изпълнено с вълнение. Много хора си представят, че връзката ще се случи веднага, че животното ще се чувства у дома още от първия ден. Понякога е така. Но често – не съвсем. 

Истината е, че както животното, така и човекът имат нужда от време. Време да се опознаят, да се адаптират, да изградят доверие. Първите дни, а понякога и седмици, могат да бъдат предизвикателни – с несигурност, притеснение и въпроси дали всичко ще се получи. И това е напълно нормално. 

Тази статия е за онези, които искат да осиновят и се чудят какво ги очаква. Ще  Ви покажем какво е добре да знаете, за да сте подготвени – и защо си заслужава. 

1.Каква е мотивацията да осиновите животно? 

Първото нещо, което си струва да обмислите, е каква е мотивацията Ви да осиновите животно. Желанието да помогнеш, да имаш компания или да дадеш дом на животно в нужда са чудесни причини, но е важно да сте наясно, че осиновяването не е просто емоционален импулс. То е дългосрочен ангажимент, който изисква време, грижа и постоянство. Когато решението е осъзнато, връзката, която се изгражда, е много по-силна и устойчива. 

2. Връзката се изгражда с време и търпение 

След това идва моментът на изграждане на доверие. Не винаги има мигновена близост. Понякога животното се нуждае от време, за да се отпусне, да свикне с новата среда и със своя човек.  То може да се крие, да е неспокойно или да не се храни. Това е част от процеса – просто се опитва да разбере къде е попаднало. Дайте му пространство и време. С търпение и постоянство, нещата се променят. 

3. Характерът на животното и начинът Ви на живот 

Важно е също да помислите какъв е характерът на животното и дали той пасва на начина Ви на живот. Някои животни са по-активни, други – по-срамежливи. Зара, например, беше най-плахото кученце от своето кучило. Новият ѝ стопанин  е спокоен и контактен – точно това, от което тя имаше нужда. С разходки, срещи с други кучета и много търпение, Зара се отпусна. Днес тя е уверена, щастлива и идеалният спътник. Когато характерите си паснат, всичко се случва по-естествено. 

4. Какви условия можете да предложите? 

Преди да осиновите, е добре да се замислите в какви условия ще отглеждате животното. Има ли достатъчно пространство у дома? Може ли жилището да бъде обезопасено, особено ако животното е по-активно или любопитно? Има ли подходящо място за легло, котешка тоалетна, играчки? Ще имате ли време за разходки, игри и внимание? Всичко това е част от създаването на сигурна и спокойна среда. 

5. Как животното би се вписало в семейството Ви? 

Помислете как животното би се вписало в семейството Ви. На първо място е важно всички в домакинството да са съгласни и ангажирани с решението. Някои животни се чувстват по-добре в активна среда, други предпочитат спокойствието. Ако имате деца, други животни или живеете с други хора, важно е да обмислите как новият любимец ще се адаптира към тази динамика.  

Да вземем за пример Софи – нежна котка, осиновена от семейство, което вече имаше възрастен котарак. В началото двете животни не се разбираха, съскаха се и дори се биеха. Хората бяха на ръба да се откажат, но не можеха – вече се бяха привързали към Софи. С търпение и постоянство, след няколко месеца, двете котки започнаха да се търсят и днес спят прегърнати. Връзката се изгражда с време – и си струва. 

6. Грижа за здравето и доброто състояние 

Да обичаш животно означава и да се грижиш за неговото здраве и ежедневен комфорт. Това включва редовни посещения при ветеринарен лекар, ваксини, обезпаразитяване и профилактични прегледи. Храненето също е важна част – животното има нужда от подходяща, балансирана храна, съобразена с възрастта, размера и здравословното му състояние. 

Всички тези грижи са част от ежедневието и са напълно постижими, когато са обмислени предварително. Важно е да се има предвид, че те са и свързани с финансови разходи. Осиновяването не е еднократен акт – то е дългосрочен ангажимент, който включва и планиране на бюджета за всички нужди на опашаткото. 

7.Осинови с търпение, получи с цялото си сърце 

Когато животното започне да Ви се доверява, когато започне да търси присъствието Ви, когато се почувства у дома – ще разберете, че сте получили нещо много повече, отколкото сте дали. Животното няма да е просто домашен любимец – то ще стане част от семейството Ви.