Срокът за внасяне на становища първоначално бе 04.01.2014, но впоследствие беше удължен до 15.01.2014. Това даде възможност на експертите ни по правни въпроси да проучат внимателно текстовете, касаещи насилието над животни, и да изготвят становище, което днес беше внесено в министерството. Предлагаме пълния текст на становището ни:

Уважаема г-жо Златанова,

Бихме искали да изразим своите адмирации към Вас и екипа на Министерство на правосъдието за труда по изготвяне на проекта за нов Наказателен кодекс. С настоящето становище се надяваме да допринесем за прецизирането на текстовете, касаещи насилието над гръбначни животни.

През пролетта на 2011 г., в резултат на зачестилите случаи на показни издевателства над животни и провокирания голям медиен и обществен интерес както у нас, така и в чужбина, бяха приети промени в съществуващия НК, с които насилието над животни беше инкриминирано.

 След проведения широк дебат с участието на експерти, непранителствени организации и граждански групи и безпрецедентната подкрепа от всички парламентарнопредставени политически партии, България стана последната страна-членка на ЕС, в която насилието над животни бе определено като престъпление.

След измененията на НК от 2011 г. (ДВ. бр. 33/2011 г.) започна процес на възпитание и осъзнаване, че животът на гръбначните животни е ценност и жестокостта към тях е нетърпимо явление, което цивилизованите общества не могат да толерират. 

Инкриминирането на конкретни проявни форми на жестокост (в текстовете на чл. 325а и чл. 325б от НК) обслужи не само пряката необходимост от засилена защита на живота и здравето на животните като чувстващи болка и страдание същества, годни да изразяват и даряват обич и заслужаващи нужната закрила, след поредица от нечовешки изстъпления, но доведе и до издигане морала на обществото на едно по-високо ниво чрез споделяне и сближаване с моралните ценности, съществуващи в останалите европейски държави.

Следва да припомним, че жестокостта като човешко поведение уврежда не само конкретния обект, към който е пряко насочена, в случая животните, като същевременно отразява негативните характеристики на личността, но и като цяло влиза в противоречие с принципите за законност и хуманност, които цивилизованите общества дефинират като свои базисни ценности.  

В предложения законопроект (глава ХХХ, „Престъпления против обществения ред”, раздел ІІ, „Престъпления против опазването на животни”) в текстовете на чл. 430 и чл. 431 се наблюдава тревожно отстъпление от европейския модел за защита на тези обществено значими ценности, срещу което ние остро възразяваме. 

Преди всичко намираме, че подредбата на текстовете не следва логиката на проекта за нов НК, заявена в мотивите.  В класическия си вид законодателната техника изисква първо да се инкриминират основните състави (като причиняване на увреждане и смърт), а след тях квалифицираните (проявните форми на особена жестокост, както и боевете, които са отделен подвид).

Така, в първия текст на чл. 430 от проекта, противно на посочената логика, са инкриминирани по-тежко наказуеми квалифицираните форми на жестокост (бой с животни - до 3 години лишаване от свобода или пробация, глоба до 8000 лв. и порицание), а в следващия текст на чл. 431 (проявни форми на жестокост към животни като причиняване на смърт, тежко или трайно увреждане при конкретни квалифициращи обстоятелства - до 2 години лишаване от свобода или пробация, както и с порицание, като съдът може да наложи и глоба), които са по-леко наказуеми.

 В текста на чл. 431 от проекта е направено сериозно и за нас крайно неаргументирано отстъпление от необходимостта да се защити живота и здравето на животните от жестокост, която не попада в обхвата на изброените квалифицирани случаи. 

Практически е премахнат общият състав за жестокост, предвиден в чл. 325б ал. 1 от НК (причиняване на смърт, тежко или трайно увреждане), като в текста на чл. 431 присъстват само квалифицирани случаи, които понастоящем са обособени в чл. 325б ал. 2 от НК. 

Намираме този подход за несъответен на изискванията за пълна и съразмерна защита, както и по същество за насърчаващ жестокости, които не се обхващат от квалифицираните случаи.  

На второ място, намираме за крайно тревожно „вмъкването” в текста на чл. 430 от проекта (бой с животни) за наказуемост на посочените проявни форми на жестокост само „в немаловажен случай”.

По този начин е постигнато дерогиране на същината на защитата, която се изисква и такава беше постигната с нормата на чл. 325а от НК.  Налице е необяснимо отклонение в политиката за строго преследване и липса на толеранс към прояви на жестокост (при това квалифицирани, каквито са боевете с животни), които взривяват общественото недоволство и предпоставят негативен отзвук за моралния облик на българското общество като цяло и правосъдието в държавата ни.

Внимателното оглеждане на изпълнителните деяния по чл. 430 от проекта („организира или участва в провеждане на бой с животни, отглежда, подготвя или предоставя животни за бой”), които отдавна са обект на наказателно преследване във всички европейски държави, показва, че всяко едно от тях визира отделни аспекти от един последователен процес на жестокост, поради което необходимостта да се извършва преценка дали случаят е немаловажен се явява твърде неуместно и неиздържано в правен и морален аспект.

Такава преценка предпоставя степен на търпимост на квалифицирани прояви на жестокост, което намираме за недопустимо.  Боевете с животни са забранени навсякъде. 

На трето място, остро възразяваме срещу намаляване на санкциите в текстовете на чл. 430 и чл. 431 от проекта (в сравнение с предвидените в чл. 325а и чл. 325б от НК).  При дефиниране на вида и параметрите на наказателните санкции в сега действащите чл. 325а и чл. 325б от НК бяха взети предвид освен съществуващите модели в други европейски държави (основно в законите на Германия и Швейцария), така и степента на тежест на съответните прояви, разгледани не само с оглед негативния резултат върху животните, но и като цяло върху обществения ред, включително в светлината на българските условия на ненаказуемост, довело до широкото им разпространение. 

Правилно беше оценено, че това завишава степента на обществена опасност на инкриминираното поведение и поражда необходимост от по-засилен репресивен подход с оглед изпълнение целите на генералната превенция с основен акцент да се въздейства възпитателно и предупредително върху всички членове на обществото. Именно по тези причини при промените от 2011 г. законодателят възприе, че наказанието глоба следва да бъде предвидено като кумулативна задължително налагана санкция (с посочен конкретен размер) заедно с лишаването от свобода, а не напр. по избор на съда (каквото е предложението по проекта в чл. 431 ал. 1 или без посочване на размера на глобата по 2). 

Извън това, предвидените размери на глобите имаха за предназначение да повлияят върху обществените нагласи и да послужат като въздържащ стимул от извършване на престъпления срещу животните.

В краткия период на приложение на текстовете на чл. 325а и чл. 325б от НК, без това да променя съществено картината на множество случаи на жестокост срещу животни, може да се каже, че все пак се наблюдава известно положително развитие. 

 Редица прояви на жестокост, макар и неохотно, вече биват разследвани и са налице постановени осъдителни присъди.  Обществените нагласи, че за такова поведение се носи наказателна отговорност, водят до известно въздържане. 

С промените, визирани в текстовете на чл. 430 и чл. 431 от проекта, на този положителен и оздравителен за обществото процес се слага край, при това без никаква аргументация. Намираме и този подход за неправилен и несъответен на обществените необходимости в защита на посочените по-горе базисни ценности.

В тази връзка, освен вече споменатото за снижаване санкциите лишаване от свобода и глоба в сравнение с предвидените в чл. 325а и чл. 325б от НК (които са достатъчно ниски), особена тревожност буди и посочената в чл. 431 ал. 1 от проекта факултативна възможност (за причиняване на смърт, тежко или трайно увреждане) съдът да налага глоба - в различие от сега действащия текст на чл. 325б ал. 1 и 2 от НК, където глобата е предвидена като задължителна кумулативна санкция.

 Същото важи и за ал. 2 на чл. 431 от проекта, където не е посочен размер на кумулативното наказание глоба и при определянето му следва да се прилагат разпоредбите на общата част, където глобата е от 300 до 5000 лв. (вж. чл. 59 ал. 1 от проекта). 

По изложените причини намираме, че текстовете на чл. 430 и чл. 431 от проекта за нов НК е необходимо да бъдат преработени, като предлагаме те да бъдат формулирани по следния начин: 

Жестокост към животно

Чл. 430 (1) Който прояви жестокост към гръбначно животно, като противозаконно му причини смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева, както и с порицание. 

(2) Наказанието е от една до три години лишаване от свобода и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, както и порицание, когато деянието по ал. 1 е извършено: 

1. от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, или от лице което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях; 

2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост; 

3. на публично място;

4. в присъствието на дете;

5. извършеното се заснема с цел разпространение на записа.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 съдът налага на дееца и лишаване от право по чл. 60 ал. 1. 

Бой с животни

Чл. 431. (1) Който организира или участва в провеждане на бой с животни, или отглежда, подготвя или предоставя животни за бой, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева и с порицание. 

(2) Когато:

1. когато деянието по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, или от лице което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях; 

2. на боя присъства дете;

3. боят се заснема с цел разпространение на записа,

наказанието е лишаване от свобода от едно до пет години, глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева и порицание 

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 съдът налага на дееца и лишаване от право по чл. 60 ал. 1.

(4) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на властта за извършено престъпление по ал. 1 – 2. 

Извън посочените предложения, настояваме да бъде обсъдено и добавянето на текст за жестокост срещу животно, изразено във формата на изоставяне.  Инкриминирането на тази изпълнителна форма на жестокост е предизвикана не само поради необходимост от непосредствената им защита, но и поради неблагоприятните други обществени последици, които се свързват с такова поведение и основно с увеличаване броя на бездомните животни на улицата и безразборната им популация.  Текстът, който предлагаме е както следва: 

Разчитаме, че становището ни ще бъде взето предвид при окончателната редакция на текстовете на гл. XXX от новия Наказателен кодекс. Също така, изразяваме своята готовност да участваме със свои експерти при обсъждането на текстовете.