Как комуникират кучетата
Как да разбирате правилно езика на тялото и поведението на Вашето куче
Подобно на хората, кучетата боравят с широка гама поведения и комуникационни знаци, когато общуват с хора, кучета и други животни. Всички тези знаци могат да бъдат интерпретирани както положително, така и негативно, в зависимост от ситуацията.
Ето няколко примера за позитивни и негативни знаци и поведения, чрез които кучетата комуникират състоянието си в зависимост от различните ситуации, в които могат да попаднат.
Положителни сигнали при комуникацията на кучетата
- Махане с опашка: Махането с опашка може да е сигнал за щастие, вълнение и дружелюбност у кучето.4 Има обаче различни нюанси в позицията на опашката, например скоростта и ъгълът, които могат да изразяват конкретно намерение и емоция. 5 Научете повече тук.
- Отпусната стойка на тялото: Ако стойката на кучето е отпусната, а мускулите не са напрегнати, това е сигнал за комфорт и спокойствие.
- Игривост: Когато кучетата проявяват игриво поведение, като „поклон за игра” (сгъната стойка с изпънати предни лапи и повдигната задна част на тялото) или радостно лаене, те показват, че са приятелски настроени. 6 Бъдете наблюдателни, защото в определени ситуации подобна поза може да е сигнал за несигурност или психическо или физическо натоварване.
- Привързаност: Такива поведения включват близане на ръцете или лицето на човек, облягане върху стопанина и гушкане с него – всички те са признаци на обич и сигурност между кучето и човека.7
- Реагиране при команда: Независимо дали става дума за гласови или жестови команди, куче, което реагира добре на дадени сигнали и е възприемчиво към обучение, показва готовност за съдействие и желание да зарадва своя стопанин. Такова куче е внимателно, гледа към човека и се държи спокойно и съсредоточено.
- Социализация с други кучета: Общуването с други кучета, което включва споделено подушване, игра и съответстващ на ситуацията език на тялото демонстрират усвоени умения за социализация.Обикновено тялото на кучето трябва да е извито, отпуснато и със слаб мускулен тонус – т.е. без прекомерно напрежение или сковани пози.
- Нежна муцунка: Когато кучетата взаимодействат с хората, една отпусната и спокойна муцунка (без набръчкване или стегнати мускули) по време на игра или когато взима лакомства от ръката Ви, е добър знак. Това означава, че кучето взима храна или играчки внимателно, без човекът да усеща зъбите му по пръстите си.
- Спокоен поздрав: Когато кучето поздравява хората спокойно, без скачане или прекалено вълнение, това е признак, че е добре тренирано. Нежелано буйно поведение, като скачане и цапане на дрехи, може да бъде предотвратено, ако кучето е научено да остава с четирите си лапи на земята по време на поздрав.
Негативни сигнали при комуникацията на кучетата
- Ръмжене или озъбване: Подобни агресивни вокализации често показват, че кучето се чувства застрашено или изпитва дискомфорт. Причината трябва да бъде идентифицирана и адресирана, за да се избегнат бъдещи проблеми. Добре е да помните, че това е нормална част от комуникацията при кучетата. Имайте предвид, че ако наказвате кучето си, когато ръмжи или се озъбва, то може да започне да използва по-крайни средства за комуникация, като щракане със зъби или хапане – за да „избяга“ от неприятната ситуация. Съществува и игриво ръмжене, което някои кучета проявяват по време на игра с други кучета. Важно е да наблюдавате как другите кучета реагират на това поведение, тъй като не всички са свикнали с подобен звук и може да не го възприемат като положителен.
- Настръхнала козина: Когато козината по врата или гърба на кучето се изправи, това е неволна реакция, която показва засилено емоционално състояние, като страх, тревожност или агресия. Кучетата не могат да контролират тази реакция, подобно на настръхването на кожата при хората.
- Оголване на зъбите: Това е ясен признак на агресия и трябва да се приеме сериозно. Важно е да установите причината за това поведение и да промените ситуацията според нуждите на кучето.
- Скована позиция на тялото: Вкочанената и напрегната стойка показва, че кучето се чувства застрашено и е нащрек. Затова подобна поза честоотразява състояние на засилен стрес или дискомфорт.
- Захапване или ухапване: Кучетата могат да прибегнат до захапване или ухапване, когато се чувстват застрашени, уплашени или провокирани и искат да се дистанцират от източника на стрес.
Малките кученца трябва да се научат да регулират силата на захапката си – процес, известен като „контрол на захапката“. За да се научат на това, те имат остри млечни зъби, които им дават незабавна обратна връзка, ако захапят прекалено силно – например по време на игра. - Прекомерно лаене: Въпреки че лаенето е напълно естествено поведение за кучетата, прекомерното и продължително лаене може да е сигнал за тревожност или фрустрация. При подобни случаи е най-добре да се консултирате с професионалист, за да откриете причината за това поведение.
- Отбягване или криене: Ако кучето отбягва или се крие от комуникация с хора или други животни, то може би изпитва страх или дискомфорт. Много е вероятно кучето да се опита да се успокои, облизвайки устни, отклонявайки или отвръщайки на погледа, приклякайки, подавайки лапа. 10,11
- Защита на собствеността: Ако кучето се възприема като собственик на храна, играчки или други предмети, това може да доведе до агресивно поведение с цел да защити всичко, което счита за свое. В такива случаи тялото на кучето е силно напрегнато и готово за атака.
Важно е да не забравяте, че всяко куче е уникално само по себе си, има различни нужди и различни преживявания. Поведението на всяко куче трябва да бъде разглеждано в зависимост от контекста на ситуацията, неговия характер и особеностите на породата му.
Разбирането на езика на тялото на кучето и уважението към неговите граници са ключови фактори за изграждане на положителна връзка с него.
Ако се сблъскате с проблемно поведение, най-добре да потърсите съвет от професионален треньор или специалист по поведението на кучетата, който използва методи, базирани на награди и избор.
Език на тялото и визуална комуникация
- Опашка: Начинът, по който кучето маха с опашка, както скоростта, така и ширината на движението, може да разкрие много за неговото емоционално състояние. Широко и бързо махане обикновено сигнализира положителни емоции, като вълнение или радост при посрещане. За разлика от това, бавно и сковано махане с минимално движение отстрани може да показва негативни емоции, като несигурност или дискомфорт при среща с непознат човек или куче.
Позицията на опашката също играе важна роля. Опашка разположена хоризонтално обикновено отразява неутрално емоционално състояние, докато изправената опашка може да сигнализира бдителност или увереност. Ако опашката е прибрана между краката, това често сигнализира страх или подчинение.
Съществуват различия в породите, които могат да повлияят на махането или стойката на опашката - например при кучета с навити или къси опашки. Ампутираните опашки също силно ограничават комуникацията. - Очи: Очите на кучето могат да дадат ценни насоки за неговото емоционално състояние. Обърнете внимание дали очите са отворени или затворени, присвити, разширени или показват бялата част, известна като „китово око“, което може да означава дискомфорт или високо ниво на стрес. Има два основни израза на очите: „Твърд“ поглед – интензивно втренчване и фиксиран поглед, което показва напрежение и тревожност. „Мек“ поглед – кръгли или бадемовидни очи с неутрално изражение, което обикновено отразява спокойствие и комфорт.
- Ширина на зениците: Големите зеници често показват високо ниво на възбуда, причинено от страх, вълнение, агресия и др.
При ярка светлина зениците изглеждат по-малки, заради светлинните условия. - Уши: Формата и позицията на ушите са силно зависими от породата и анатомичните особености.
- Отпуснати: Свободно висящи настрани или надолу (увиснали уши), без мускулно напрежение, особено в основата.
- Внимателни: Изправени и насочени напред.
- Нервни: Насочени настрани, назад, надолу или прилепнали към главата - с високо мускулно напрежение. Ушите се завъртат към средата на главата, наподобявайки форма на покрив/триъгълник в израз на вътрешен конфликт или стресова дилема.
- Защитна агресия: Езикът на тялото на кучето обикновено се променя към по-ниска и/или отдръпната стойка. Например: ушите са прилепнали назад, позата е прикленала, опашката е плътно прибрана, лицето проявява признаци на стрес – напрежение в устните (дълга, права линия отстрани), бръчки, тъмни кръгове под очите, присвити очи.
- Настъпателна агресия: При това състояние езикът на тялото на кучето се променя към изправена и напред насочена стойка. Например: отворена уста, напрежение в устните (форма на малка „С“ отстрани), оголени зъби, бръчки по носа и муцуната, повдигната козина, скована опашка вдигната високо, напрегнати мускули, уши насочени напред, сковани крака.
- Страх и увереност:
- Признаци на страх: Кучето се опитва да изглежда по-малко, показва сигнали за успокоение. 11
- Признаци на увереност: Опит да изглежда по-голямо - изправена стойка, скована поза, повдигната опашка, изправени уши и наклонено напред тяло.
- Звуци / вокална комуникация:Може да включва ръмжене, скимтене, виене, лаене. Тези поведения зависят от конкретния контекст. 4
За да разберете и интерпретирате правилно езика на тялото на кучето Ви, е важно да обръщате внимание на всички части на тялото му, както и неговата стойка в конкретната ситуация.
Източник
1. Beerda B, Schilder MBH, Van Hooff JARAM, De Vries HW, Mol JA. Chronic Stress in Dogs Subjected to Social and Spatial Restriction. I. Behavioral Responses. Physiology & Behavior. 1999;66(2):233–242. doi:10.1016/S0031-9384(98)00289-3
2. Beerda B, Schilder MBH, van Hooff J, J.A.R.A.M, Vries, Mol J. Behavioural and hormonal indicators of enduring environmental stress in dogs. Animal welfare 9, 2000, 49-62. 2000;9.
3. Beerda B, Schilder MBH, Van Hooff JanARAM, De Vries HW. Manifestations of chronic and acute stress in dogs. Applied Animal Behaviour Science. 1997;52(3–4):307–319. doi:10.1016/S0168-1591(96)01131-8
4. Siniscalchi M, d’Ingeo S, Minunno M, Quaranta A. Communication in Dogs. Animals. 2018;8(8):131. doi:10.3390/ani8080131
5. Tami G, Gallagher A. Description of the behaviour of domestic dog (Canis familiaris) by experienced and inexperienced people. Applied Animal Behaviour Science. 2009;120(3–4):159–169. doi:10.1016/j.applanim.2009.06.009
6. Sommerville R, O’Connor EA, Asher L. Why do dogs play? Function and welfare implications of play in the domestic dog. Applied Animal Behaviour Science. 2017;197. doi:10.1016/j.applanim.2017.09.007
7. Topál J, Miklosi A, Csányi V, Antal D. Attachment Behavior in Dogs (Canis familiaris): A New Application of Ainsworth’s (1969) Strange Situation Test. Journal of comparative psychology (Washington, D.C. : 1983). 1998;112:219–29. doi:10.1037/0735-7036.112.3.219
8. Bradshaw J, Rooney N, Serpell J. Dog social behavior and communication. In: The domestic dog: Its evolution, behavior and interactions with people,. 2017. p. 133–159.
9. Blackshaw JK. An overview of types of aggressive behaviour in dogs and methods of treatment. Applied Animal Behaviour Science. 1991;30(3):351–361. doi:10.1016/0168-1591(91)90140-S
10. Mariti C, Falaschi C, Zilocchi M, Fatjó J, Sighieri C, Ogi A, Gazzano A. Analysis of the intraspecific visual communication in the domestic dog (Canis familiaris): A pilot study on the case of calming signals. Journal of Veterinary Behavior. 2017;18:49–55. doi:10.1016/j.jveb.2016.12.009
11. Mariti C, Papi F, Ducci M, Sighieri C, Martelli F, Gazzano A. Domestic dogs display calming signals more frequently towards unfamiliar rather than familiar dogs. Journal of Veterinary Behavior. 2010;5(1):62–63. doi:10.1016/j.jveb.2009.10.007
2. Beerda B, Schilder MBH, van Hooff J, J.A.R.A.M, Vries, Mol J. Behavioural and hormonal indicators of enduring environmental stress in dogs. Animal welfare 9, 2000, 49-62. 2000;9.
3. Beerda B, Schilder MBH, Van Hooff JanARAM, De Vries HW. Manifestations of chronic and acute stress in dogs. Applied Animal Behaviour Science. 1997;52(3–4):307–319. doi:10.1016/S0168-1591(96)01131-8
4. Siniscalchi M, d’Ingeo S, Minunno M, Quaranta A. Communication in Dogs. Animals. 2018;8(8):131. doi:10.3390/ani8080131
5. Tami G, Gallagher A. Description of the behaviour of domestic dog (Canis familiaris) by experienced and inexperienced people. Applied Animal Behaviour Science. 2009;120(3–4):159–169. doi:10.1016/j.applanim.2009.06.009
6. Sommerville R, O’Connor EA, Asher L. Why do dogs play? Function and welfare implications of play in the domestic dog. Applied Animal Behaviour Science. 2017;197. doi:10.1016/j.applanim.2017.09.007
7. Topál J, Miklosi A, Csányi V, Antal D. Attachment Behavior in Dogs (Canis familiaris): A New Application of Ainsworth’s (1969) Strange Situation Test. Journal of comparative psychology (Washington, D.C. : 1983). 1998;112:219–29. doi:10.1037/0735-7036.112.3.219
8. Bradshaw J, Rooney N, Serpell J. Dog social behavior and communication. In: The domestic dog: Its evolution, behavior and interactions with people,. 2017. p. 133–159.
9. Blackshaw JK. An overview of types of aggressive behaviour in dogs and methods of treatment. Applied Animal Behaviour Science. 1991;30(3):351–361. doi:10.1016/0168-1591(91)90140-S
10. Mariti C, Falaschi C, Zilocchi M, Fatjó J, Sighieri C, Ogi A, Gazzano A. Analysis of the intraspecific visual communication in the domestic dog (Canis familiaris): A pilot study on the case of calming signals. Journal of Veterinary Behavior. 2017;18:49–55. doi:10.1016/j.jveb.2016.12.009
11. Mariti C, Papi F, Ducci M, Sighieri C, Martelli F, Gazzano A. Domestic dogs display calming signals more frequently towards unfamiliar rather than familiar dogs. Journal of Veterinary Behavior. 2010;5(1):62–63. doi:10.1016/j.jveb.2009.10.007