ИСТОРИЯТА НА КОТЕ РОШКО

Рошко е красив и млад котарак, на около две години, който обича да прекарва дните си в двора на добри хора, но един ден той изчезва. Отсъствието му продължило няколко дни докато накрая се връща мръсен, със силни болки и невъзможност да стъпва на задното си дясно краче. Хората се притеснили, че е блъснат от кола, затова веднага търсят помощ в клиниката на ЧЕТИРИ ЛАПИ. Направената рентгенова снимка първоначално дава позитивни резултати - вижда се, че няма счупвания. За съжаление, при подробния преглед ветеринарният ни екип установява, че състоянието на Рошко е тежко, тъй като по задните му крайници и корема има множество ухапни рани, а кръвонасяданията в двете очи говорят за сериозна травма в областта на главата. Инфекцията вече е напреднала и налага незабавно лечение с антибиотици, но ехографското изследване показва, че вътрешните органи не са засегнати, което все пак дава още един лъч надежда.

След постъпването на ранения котарак в клиниката ни, ветеринарния екип вече е наясно, че лечението му ще бъде предизвикателство. Раните биват обработвани, промивани и зашивани, но броят им е голям и това индикира, че възстановяването ще отнеме време. Най-сериозният проблем обаче остава задният десен крайник, на който има неврологично увреждане и липса на чувствителност, затова лекарите ни започват медикаментозна терапия с надеждата нервите да се възстановят, макар че съществува риск крайникът да се наложи да бъде отстранен.  

В следващите седмици Рошко е под постоянни грижи, за да се предотвратят нови инфекции, а понякога, заради изключително силната болката, се налага той да бъде упояван. Въпреки всичко, спокойният характер на котара му помага да прояви огромно търпение към неприятните манипулации, като само в редки случаи тихото му протестиране дава знак за твърде болезнените етапи на лечението. През останалото време Рошко е мил, доверчив и дори често отправял своите благодарности с прегръдки, бързо печелейки сърцата на целия екип.  

Хората, които го довели в клиниката, не спират да се интересуват от състоянието му и редовно идват на посещения на ранения котарак. Те са решени да направят всичко възможно за неговото краче, затова преценяват да потърсят и мнение на ортопед. Когато лечението вече може да продължи в домашни условия, Рошко е откаран в уюта на техния дом, където той много бързо започва да  се чувства отново спокоен и обичан. Днес любимото му занимание е да се качва на високо и да наблюдава света оттам - сякаш иска да навакса за всички трудни дни, които е преживял затворен в клиниката.